Община Каспичан

          с. Каспичан, ул. "Цар Симеон" № 10

           e-mail: hristobotev1896@abv.bg

           Председател: Виолета Троянова

           Читалищен секретар: Наталия Демирева; тел. 0898/726 121

Истинската история на Народно читалище „Христо Ботев” в село Каспичан, започва в далечната 1896 година – преди 124 години. По онова време в селото вече има училище от 1858 г. и църква и джамия  от 1866 г. Нараства нуждата от читалище като културно-просветно учреждение. Основополагането е направено от група родолюбиви българи, сред които: Иван Жеков Урумов отдава част от имота си за построяване на читалището Кальо Малев Калев, Тони Радев, Руси Кулев, Мехмед Ахмедов, поп Кръстьо Неделчев. С дарените от тези хора и от техни последователи средства се закупуват първите томове българска и чуждестранна литература.

Новосформираната библиотека е била съхранявана и предоставяна на жителите на селото в първата читалищна сграда – по-късно пенсионерски клуб. От самото си създаване читалището се е помещавало в подходяща за времето си сграда, състояща се от две малки и едно по-голямо помещение,  което е служело за събрания, театрални представления, вечеринки и други. Общо събрание на членовете на читалището взема решение то да носи името на един от най-великите българи, пламенният революционер, поетът хуманист Христо Ботев.

През следващите години членовете на читалището бързо нарастват. Повечето от изтъкнатите по онова време жители на Каспичан разбират голямото значение на този просветен институт, който подпомага всестранната дейност на селяните и затова влизат в редовете му, не само като обикновени членове, но и като дарители, които подкрепят материалното състояние на читалището.

Ролята на тази институция за просвета и култура в живота на селото е извънредно важна. Читалищната библиотека набавя книги, от които селяните се учат на съвременно земеделие и скотовъдство, търсят и откриват правдата за своя живот в произведенията на българските класици.

Както навсякъде по селата по онова време, така и в село Каспичан, кръчмарите и бакалите протягат ръце към и без това празните джобове на селяните. За да ги спаси от ограбване, читалището поема инициативата за просвещаването на младежта, обвързването и с полезни занимания за съхраняването на моралните ценности.

По същото това време млади прогресивни учители, които са душата на читалището в Каспичан, организират първите театрални представления. Това е голямо събитие за каспичанци, които дотогава не са знаели що е театър на живо.  Искрата  към изява на народното изкуство пламва в душите и заразява още много млади хора от селото. Започват прожекциите на филми.

До 1944 г. дейността се изразява основно в закупуване на художествена литература, в нейното безвъзмездно предоставяне на жителите на селото за ползване, изнасяне на театрални представления, сказки, беседи, организиране на празнични чествания и тържества.

След 1944 г. дейността на читалището се развива с по-бързи темпове. Значително се увеличава книжния фонд, активизира се културно-масовата работа, подобрява се материалната база, разширява се художествената самодейност.  Привличат се учители и ученици в самодейността. От 1060 тома литература през 1962 г. в момента в библиотечния фонд се съхраняват над 17 700 тома.

За времето 1958-1960 г. е построена нова читалищна сграда с доброволен труд на цялото население. Тя разполага с голяма концертна зала със сцена и 350 места, камерна зала, библиотека с обособен детски отдел, заемна и читалня.

През годините, продължавайки културните традиции, се изграждат фолклорна група, театрален и танцов състав, които вземат участие в окръжни и общински прегледи и заемат престижни награди. Провеждат се литературни вечери, срещи с писатели, викторини, рецитали.

На тази сцена са поставяни пиесите: „Хан Татар”, „Калин орела”, „Бойка”, „Нонкината любов”, „Вражалец” и други. Тогавашните самодейни театрали са се изявявали като актьори на сцените на читалищата в селата Белоградец, Могила, Косово, Енево и градовете Каспичан и Плиска.

През 1995 г. е извършен основен ремонт на сградата. От 2010 г. читалището е включено в проект „Глобални библиотеки”, с което се увеличават услугите за населението, чрез достъпа до глобалната информационна мрежа на интернет пространството.

През 2016 година за 120 годишния юбилей читалището получава пометна плоча с лика на Христо Ботев от дарителите  Мурад  Шан и Наталия  Демирева.