Община Каспичан

СЕЛО ЗЛАТНА НИВА

 „ЗЕМЯТА НА ДЕВТАШЛАРИТЕ“

   Точни исторически данни за възникването на село Златна нива не са известни. Предполага се, че в следствие развитието на новата българска държава и нейната столица, в околностите и са възникнали малки селца, населението на които се е занимавало със земеделие, скотовъдство и занаяти. Така е възниква и  село Златна нива. Легендите разказват, че е  много старо село. Доказателства за неговото отколешно съществуване са намерените надгробни паметници от старобългарско гробище от 9 и 10 век в местността „Машатлък”, останките от каменен калдъръм, вероятно търговски път от римско време, няколкото ранно средновековни български архитектурни детайла, от които най забележителен е мраморният капител с растителни орнаменти, днес намиращ се в резервата в Плиска. В землището на селото са запазени мегалитни паметници – „девташлари”, които през 1884 г. К.Иречек описва, а през 1905 г. са проучени и описани по подробно от К.Шкорпил. Девташларите представляват неодялани каменни блокове с височина до 1,5 m., формирани са в различни геометрични форми и са ориентирани спрямо четирите посоки на света. Върху някои от тях, предимно върху вкопаната в земята част, са изрязани рунически знаци. При разкопки най-често откъм източната им страна са открити кости от кон, говедо, овца и дива свиня, звънчета, нож, токи. Камъните са подредени в редове и във всеки ред има по толкова камъни, колкото са редовете, но винаги нечетен брой – 5, 7 или 9. Така каменните блокове образуват правоъгълник, чиито страни са ориентирани към посоките на света. Разпръснатостта им е до голяма степен случайност. В миналото вероятно те са опасвали равномерно Плиска, но поради това, че част от полето се е ползвало за обработваема земя, девташларите са били изровени, а до днес са останали само тези, които са били побити в земи, които не са използвани за обработка.

Първоначално селото се е намирало в местността „Юртлук” на 1,5км източно от днешното село, северно от шосето за Плиска. На изток селото е стигало до Върбянската река и е носело името Салман. На север от селото са се намирали християнските гробища, останки от които се номират до 1950 – 1951г., когато става масовизацията на селското стопанство. Там е образуван кооперативен блок, при орането на който се намират останки от опожареното село Салман – парчета керемиди, сечива, съдове и др. На юг от селото се намирали мюсюлманските гробища. И до днес местността носи името „Салман мезара”.

         До тук споменатото говори, че тук живеещото население е християнско. Как е станала замяната на християнското население с мюсюлманско, дава отговор заявеното от турския държавник Мидхат паша пред европейската общественост през 1878г.

Става ясно, че селото Салман е било опожарено, каквато участ са имали и други околни села. Това е станало по време на руското нахлуване през 1773г. – 1774г. по заповед на граф Каменски. С това опожаряване той е целял да принуди турското командване да изпрати войски от крепостния гарнизон на Шуменската крепост за охрана на селата. Тези факти са описани в „ История на Шуменската крепост” от Г.С. Джумалиев.

След опожаряването, една част от жителите се заселват в местността „Текер”, която се намирала на 1,5км западно от селото Салман, където някои по-заможни са имали кошари. Това название „Текер” има различни тълкувания, но най приемливото е, че означава „единствено място”, „неповторимо място”, „няма друго като него”. Тук именно се е образувало новото село, наречено Текер.

Малко по на юг в ниското се намирало езерце. Водата е извирала и пълнела езерцето и се оттичала па надолнището. По късно през годините 1870г. – 1880г. каптирали водата, отвели я и направили до днес съществуващата голяма каменна чешма с 12 корита за поене на добитъка и едно голямо корито за пране. През 1961г. чешмата е ремонтирана, прибавят се още две корита за пране.

От тук са минавали и са се пресичали важни търговски пътища, водещи от южната част на Балканския полуостров за централна и северна Европа. Тук са се пресичали пътищата Русчук /Русе/ - Варна и Шумен – Дръстър /Силистра/.

         Но и това село не просъществувало дълго. И то било опожарено, вероятно по време на следващото руско нахлуване в България през 1828г. – 1830г. при обсадата на Шуменската крепост. Преданията говорят за объркано време, през което всички жители на селото са избягали в балкана, около днешните села Веселиново и Риш. Появила се епидемия, от която повечето хора измират. След уталожване на положението много малко от останалите живи се завръщат. Една част от завърналите се започват да строят жилища на около 500м по на югоизток, където е днешното село. Съществуващите добри природни условия благоприятстват за неговото установяване и развитие. Селото се споменава в турския регистър на Дунавския вилает от 1848г. с името Текер.

Името Златна нива селото получава след преврата на 19.05.1934г.,

при управлението на правителството Кимон Георгиев. През същия период са преименувани и съседните села, както и много други селища в страната.

Обществени сгради  в средата на 20 век са: училището основано през 1912г. и помещавало се от начало в една от стаите в къщата на Добри Великов, а също и в тази на Кръстю Тодоров. . Сегашната сграда е построена през 1929г.

През 1927г. е създадено читалище „Васил Левски”, в стара сграда от 2 – 3 стаи в центъра на селото, на мястото на която се издига построената през 1957г. сегашна сграда на читалището. До построяването му, културния живот на селото кипи в училищния салон.

През 1937г. се построява църквата „Св. Петка”, намираща се в източната част на селото. Тогава населението много ентусиазирано и активно участва при нейния строеж, а по – късно и при обзавеждането и.

През 1976г. в рамките на училищния двор се открива ЦДГ „Червената шапчица”. Тя е приемник на създадената през 1966г. полудневна детска градина, която от начало /две години/ се помещава в сградата на кметството, а после в една от стаите на училището.

През 1950г. – 1951г. селото е електрифицирано, населението масово закупува радио апарати и ел уреди. През 1977г. селото е водоснабдено. От 1983г. – 1984г. започват да действат 40 частни и 14 обществени телефонни поста с автоматично набиране. През 1985г. селото е и радиофицирано. В следващата 1986г. е пуснат водоем в землището на селото, който напълно задоволява жителите, не само на с. Златна нива, но и на с. Върбяне с питейна вода.

В днешни времена, хората притиснати от тежкото икономическо положение в страната, мигрират към града и чужбина. В селото, подобно на много други Български села остават възрастните хора и то за съжаление, постепенно обезлюдява.

Кметство Златна нива
 

СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС
Област: Шумен
Община: Каспичан
Населено място: с. Златна нива
Адрес: ул. ,,Ал. Стамболийски” № 2
Пощенски код: 9944

РАБОТНО ВРЕМЕ
Стандартно работно време
От 08:00 ч. До 17:00 ч.
Продължителност: 08:00 ч.
Стандартно работно време, сутрин от 08.00 часа до 12.00 часа и следобед от 13.00 часа до 17.00 часа

ДАННИ ЗА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ
Kод за междуселищно избиране: (05351)
Телефони: (05351)7400, 0882599029
Е-mail: zniva@kaspichan.org